Съдържание:

 " ... Та това си е чист обир! Дистрибуторът Джо нямаше да допусне да бъде заподозрян в некомпетентност от брокера, който по телефона му предлагаше за продан списък с адреси на потенциални кандидати. – Точно пред мен има листовка, в която ми предлагат хиляда за 15 $! И знаеш ли защо? Защото е на ксерокс, а не като претенциоз-ната ти гланцирана брошура. Няма да се оставя да ме заблуждаваш със скъпите си луксозни реклами. Обади ми се, когато можеш да ми предложиш списък за на достатъчно ниска цена! „Наистина съм добър в пазарлъка! – мислеше си Джо, затваря-йки телефона. – Много важно, че този е с двадесет годишен опит?! Знам какво правя! Само като си помисля, че за същите пари ще получа три пъти повече имена! Добър съм! Успехът ме зове, и аз идвам! " Джо планираше да направи истински удар в МЛМ с от негова-та "безопасна" кампания за привличане на нови сътрудници с по-мощта на писмата, които възнамеряваше да разпрати. МЛМ – аку-лите от върховете щяха да зяпат учудено, как Джо обира хилядите потенциални дистрибутори точно под носа им. Вероятно щеше да има и банкет в чест на новатора Джо, за приноса му с новите рево-люционни техники за набиране на нови дистрибутори. Даже бе възможно да поставят статуята му в Залата на славата на МЛМ? Как можеше да загуби Джо? И трите точки от неговия бизнес план бяха измислени перфектно. Списък Джо щеше да закупи от дилър списък с адреси и имена на 50 000 потенциални „търсачи на нов шанс в живота”. Обикновено, това би струвало 2500$, но Джо възнамеряваше да мине само със 750$ за стар списък. Това се вписваше отлично в бюджета на бри-лянтния му бизнес план. Подготовка на писмата Защо да плаща скъпо на друг, за да му напише текста на пис-мата, след като самият той прекрасно знае какво биха искали да чуят получателите им? Повечето писачи на текстове си нямат и идея от МЛМ, така че Джо е по-добър от тях. Джо внимателно разгледа всички МЛМ оферти, които беше получил през последна-та година. В изблик на ентусиазъм той написа прекрасно писмо от 4 страници. Приятелката му го размножи на служебната копирна машина в обедните си почивки. Шефът така и не забеляза безбро-йните допълнителни копия, които минаха през машината, спестя-вайки на Джо хиляди долари от печат на писмата. След това Джо поръча 50 000 фирмени брошури по 0.15 $ за всяка (7500 $ общо). Техният луксозен вид щеше да компенсира липсващия блясък на писмото. И последно, пликът за обратна връзка довършваше целия ком-плект. Пощенски разходи Няма как да заобиколиш държавата. Цената на 50 000 пощенс-ки марки по 0.29 $ за всяка прави общо 14 500 $. И за да се убеди изцяло в успеха на своята програма за набира-не на сътрудници по пощата, Джо хвърли последен преглед на бюджета й: Пощенски марки $ 14 500 Пликове за писма $ 1 500 Фирмени брошури $ 7 500 Списък с адреси $ 750 Предплатени пликове с обратен адрес $ 120 Разходи за лекар* $ 50 Лекарство срещу стрес $ 80 Обяд, цветя** $ 100 Крайна сума $ 24 480 * Джо се разболя, облизвайки 50, 000 марки. ** Възстановяване на отношенията с приятелката му. Най-трудната част от проекта се оказа окомплектоването на пликовете, затварянето им, залепването на адресите и марките на всички 50 000 плика. Джо използва за целта две седмици от годи-шната си отпуска. И наистина – не си заслужаваше да се притесня-ва за тях, след като само за няколко седмици парите щяха да поте-кат към пощенската му кутия! А след това можеше вече да забрави за работата на пълен работен ден и да се наслаждава на почивката. Ипотекирайки за втори път дома си, Джо осигури нужните па-ри за забогатяване чрез МЛМ с поръчки по пощата. Имаше ли риск в това, да заложи втори път дома си срещу 20 000 $? Джо беше убеден, че не рискува. Той очакваше поне 1000 нови дистри-бутора от тази грандиозна пощенска кампания. „То се знае, че при 50 000 разпратени писма и 2% ефективност, поне 1000 нови дист-рибутори ще се присъединят към мрежата ми. И ако всеки от тях намери по двама или трима други дистрибутори, които също от своя страна наберат нови дистрибутори, скоро ще имам най-голямата група, изграждана някога в историята на мулти левъл маркетинга!” „Нека си го призная” – продължаваше да си мисли Джо. – „Аз съм генератор на идеи, истински творец. Ясно е, че основната част от хората са просто работници – изпълнители. Други следват само познати пътеки. Но аз прокарвам нови пътища с моите новаторски идеи, и дистрибуторите ми смирено ще ме следват”. Така че защо да се безпокои за временната втора ипотека? Но-вите му 1 000 дистрибутора щяха да му спечелят такива пари, че щеше да му се наложи да си търси по-голяма къща, подхождаща на новия му милионерски имидж. Първи резултати Седмица по-късно, изтегнат на любимия си шезлонг, Джо оча-кваше пощальона. Той искаше всички съседи да видят, как щеше да получи пълна чантата с чекове. Точно както предполагаше, пощальонът влачеше две тежки пощенски чанти в количка. – А, ето те и теб, Джо! Тези дни си станал доста популярен – каза пощальона. Джо бързо издърпа торбите вътре. По-добре беше да внимава, докато отваря пликовете, пълни с чекове. Дори си помисли, че ще е добре да си наеме охрана. Джо изсипа на чантата на земята… Хммм! Тези пликове му се сториха познати... Но това са същите писма, които изпрати миналата седмица! Цялата торба беше пълна със собствените му пакети, налепени с жълти стикери с надписи: „Връщане към подателя”, „Адресантът е напуснал” и „Неизвестен адрес”. Във вторият чувал имаше още повече недоставени писма. – За бога, та тук има хиляди върнати писма! – простена Джо. На следващия ден нещата се влошиха още. Нова торба с върна-ти пликове буквално попари Джо: – Просто не мога да повярвам! Всеки плик ми струва над 40 цента! Току-що загубих толкова много пари! И така продължи през цялата седмица. „Да, може би трябваше да инвестирам повече пари, но за по-качествен списък. Това щеше да ми струва много по-малко в срав-нение със загубите от върнатите пликове. Следващия път ще бъде по-различно”. Такива мисли се въртяха в главата на Джо през ця-лата кошмарна седмица. – Всъщност как е възможно толкова много хора да са се преместили? Дилърът ми каза, че не повече от 10-20% годишно си сме-нят местоживеенето. Този списък да не би да е от Гражданската война? Оказа се, че да купиш евтин списък ти излиза скъпо. До момента не съм получил нито един отговор! А изпратих към паке-тите и предплатени пликове с обратен адрес. Вероятно през след-ващата седмица ще получа вече отговори. В понеделник Джо се успа и пропусна пощальона. Когато после отвори пощенската си кутия, той намери писмо с покана за явя-ване в пощенската служба. Ето че накрая някои отговори! Вероят-но, ще трябва нещо да се плаща, но какво от това… пликовете са пълни с чекове! О, радостна тръпка от победата! Ето, че дочаках резултата от цялото начинание! „Може би не трябваше да изпадам в депресия толкова бързо – мислеше си Джо. – Но... да не бързам и обмисля всичко. Как да ида до пощата? Може би ще е добре да наема лимузина или дори бронирана кола за по-голяма сигурност?” Все пак Джо отиде със своята кола, защото не желаеше да се бави нито секунда повече. Отварянето на пликовете с чекове щеше му помогне да забрави кошмара от жълтите стикери с надпис „Да се върне на подателя”. – Следващият – обяви служителката в пощенска служба. Джо и подаде получената разписка, а тя му връчи сноп писма. "Колко са много! – си помисли Джо. – Тук са поне четиристотин отговора, не по-малко! "