Възвание към светлината

Код: Е008
Възвание към светлината
Описание

280 стр., м.к.
Древното езотерично целителско изкуство за усъвършенстване на ума, душата и тялото на човека е представено в светлината на Единното учение за Бога, Човека и Вселената, което изтрива бариерите между религиите и душите на хората от различни раси и нации.

Share

Цена: 9.00лв.
Брой:
Изпрати на приятел Добави в списъка с желания

Зор Алеф - “Възвание към светлината"

ВЪВЕДЕНИЕ

Животът, милостивият и строг Учител, поставя Човека пред неизброими противоречия и въпроси. Те го съпровождат и в светли, и в мрачни дни; проявяват се ту по-ясно и по-ярко, ту се смесват с мъглата на неизвестното, подобно на призраци. Всички ние, рано или късно, се сблъскваме с болката и смъртта. Всеки знае, че му предстои да напусне този свят, че рано или късно ще напуснат този свят и неговите близки. Тази проста и правдива мисъл плаши Човека, а понякога, прераствайки във фиксация, става причина за тежки душевни недъзи. На всеки предстои да се изправи пред своя голям избор – как да приеме нещастието и мъката; как да се държи по време на тежка болест; как да се отнася към хората, които му причиняват страдание; какво да прави с ненавистта и гнева, които го посещават по-рядко или по-често; къде да се скрие от самотата или старостта… Тези „как”, „къде”, „защо”, „откъде” и „поради какво” не могат да се изхвърлят, закопаят или забравят. Това бреме от векове е присъщо на човешката душа. И благодарение на съществуването на тези въпроси и на това, което ги поражда, Човекът расте, става по-добър и в крайна сметка получава възможността да помага на околните. Затова има въпроси, които са по-важни от отговорите. Какво печелим, когато се крием от древните въпроси на душата и подобно на небезизвестната птица зариваме глава в суетно търчане, бръщолевене, ходене по магазини или поглъщане на сапунени телевизионни сериали? Илюзия за комфорт и покой. Известно време ни се струва, че с този свят и с нас „всичко е наред”. Това продължава дотогава, докато в живота ни не се разрази внезапна буря и сърцето ни не усети цялата острота на вопъла на Давид: „Помилуй ме, Боже, тъй като водите стигнаха до душата ми.” Какво получаваме, когато се изправяме лице в лице със собствената си болка и безпомощност, когато се опитваме да завоюваме отговорите на вечните въпроси? Получаваме сами себе си. Човекът, който приема простата истина, че всичко направено и казано от него, а също така и всички негови чувства и мисли, представляват семена, които някога и някъде непременно ще пораснат, би могъл да измине своя път по-безболезнено и по-светло. Човекът, който наблюдава своята реч и се опитва да произнесе всяка дума с любов, осъзнато и напълнено, не би страдал толкова много от последиците на лекомислието, пустословието и злословието. Човекът, който знае и спазва законите на Космоса (а думата „Космос” означава „порядък”) така, както шофьорът спазва правилата за движение по пътищата, не би претърпял толкова разочарования и болезнени катастрофи. Оставилият оръжието, в крайна сметка, няма да се нарани. Отказалият се от преследването няма да стане нечия плячка. Обърналият се с лице към опасността няма да получи удар в гърба. Престаналият да се крие ще заслужи по-добра участ. Това са някои от най-простите закони. Нашата съвест не се съмнява в тяхната достоверност, но разумът постоянно забравя за тях. Може ли такава „отвлечена философия” да ни помогне да се справим с болката и проблемите на „реалния живот”? Страдащите хора често задават този въпрос и той отдавна вече не ми изглежда забавен, независимо че понятието „реален живот” се отнася към най-субективните и неопределените. Нека се запитаме: „Към по-добро или към по-лошо се променя животът на Човека, който осъзнато е престанал да пие и да ругае, а също така се е отказал от дузини вкоренени пороци и навици?”, „Отразява ли се някак това на неговото здраве и на състоянието на неговите близки?” и „Може ли да се отнесе такава ситуация към „реалния живот”? Една журналистка, редактор на популярна телевизионна програма, неотдавна си призна: „Аз просто не мога да повярвам в промените, за които ми разказвате. Повечето хора са толкова слаби и нерешителни…” Тази дама беше по свой начин права. Горчивата истина е, че слабият и нерешителен Човек пропуска хиляди възможности да промени своя живот и дори помощта на най-добрия лечител или лекар не се използва от него в минимална степен. Още един факт, в който няма нищо сензационно, е това, че по-голямата част от Човечеството живее в неведение и умира в отчаяние. Хората така са свикнали с тежестта на всекидневното недоволство, неудовлетворените желания, завистта и гнева, че след време престават да усещат целия този мъртъв товар. И така, страдащият от затлъстяване Човек свиква да носи своя корем покорно, а понякога дори с достойнство. Сблъскваме се с още една неприятна истина, отдавна призната от всеки мислещ лекар – Човек лекува симптомите, приемайки ги за болест. От гледна точка на Свещената Терапия (обемистото древно учение за живота, страданието и изцелението), всяка физическа болест се предшества от период на повече или по-малко продължително енергийно и психическо страдание, което, като правило, е неосъзнато от Човека. Нещо повече, конкретни чувства и качества на личността са свързани с конкретни физически органи. Съответно, недъгът на личността, рано или късно, придобива формата на телесно заболяване.

Да обобщим няколко очевидни истини от областта на духовното целителство:

1. Състоянието на всеки вътрешен орган е пряко зависимо от качествата на нашите мисли и чувства така, както качеството и ритъмът на нервната енергия, управляваща работата на органите, се задават от психоемоционалното състояние на Човека. Действителните убеждения на личността и мисленето въобще определят вида и качеството на желанията, чувствата и стремежите, а те, на свой ред, задават съответен ритъм на всяка система в организма, като се конкретизират във вид на нервни потоци.

2. Човек, който отделя по 10-15 минути на ден, за да наблюдава и контролира своето дишане, получава ключовете за огромния и богат склад на въздуха. В процеса на контрола върху дишането, вместо доста незначителното количество енергия и жизнена сила, извличани от нас по време на дишане (обикновено дишаме само толкова, колкото да съществуваме), ние придобиваме способността да извличаме от въздуха вече по-голяма част от съдържащите се в него блага. Отделяме изключително внимание на храненето, без да се замисляме, че водата е много по-важна от храната, а въздухът е по-важен от водата. Тук действа универсалната аксиома на духовното целителство: колкото по-фин е даден елемент, толкова по-важен е за нашето съществуване. Това е вярно както по отношение на физическите, така и по отношение на психическите елементи, абсорбирани от Човека.

3. Както физическото тяло има нужда от храна, вода, въздух, топлина и светлина; така и разумът, чувствата и духът на Човека изпитват необходимост от аналогична храна. Когато разсъждаваме над това, стигаме до извода, че милиони хора, които имат всичко необходимо за живота на тялото, живеят в полугладно състояние, страдайки от неосъзната духовна жажда, а също така – на студено и тъмно… В действителност, само едно нещо може да сгрее и да насити Човека – обективната, безвременна и състрадателна Мъдрост. Затова Здравето, в пълния смисъл на тази дума, започва с развитието и освобождаването на потенциала на Личността.

4. В основата на повечето наши недъзи стоят четири причини: - недостатъчен обем жизнена и реализационна сила; - лоша организираност на вече наличния силов потенциал; - невежество; - ленивост. Под жизнена сила разбираме група хиперфизически (свръхфизически) сили, управляващи работата на физическите органи и процесите на клетъчна регенерация. Жизнената сила, която е цялостен сбор от магнетичните, психичните и духовните сили на личността, циркулира по нервите и по фините канали на нашия организъм, като прониква във всяка клетка, насища кръвта и така създава и поддържа Тайнството на Живота. Реализационна сила в класическия окултизъм се нарича шлифованата и освободена от всички обременяващи фактори човешка воля. Определено количество реализационна сила притежава всеки Човек, тъй като тя е необходима за успешното завършване на всяко наше съзидателно намерение. Значителният по своя обем, но неосъзнато и хаотично проявяващ себе си енергиен потенциал би трябвало да наречем неорганизиран силов потенциал. Представа за такъв силов потенциал ще получим, ако погледнем силен или щедро надарен, но избухлив Човек, който нищо не е направил, за да изгради и прояви своя талант. Трябва да отбележим, че всеки от нас е надарен с най-великите от всички таланти и възможности – това е талантът да станеш и да бъдеш Човек и възможността да превърнеш собствения си живот във вдъхновено произведение на изкуството. Всички велики дарове, дадени ни от Създателя и от природата; всички уникални възможности и качества, с които различните хора са надарени в една или в друга степен; са вторични спрямо този най-скъпоценен дар, който е даден на абсолютно всеки Човек. За съжаление, хората, изживели своя живот осъзнато, разумно и щастливо, са по-малко дори и от великите майстори на изкуствата. Този факт, толкова очевиден и прост, трябва да всели в нашето сърце едновременно вдъхновение и чувство за голяма отговорност. Вдъхновение, защото тази възможност ни съпровожда всекидневно и непрекъснато, независимо дали спим, или сме будни; дали работим, или почиваме. Всеки ден и всеки момент от живота ни дават възможност да проявим Великия Дар. Отговорност, тъй като нашето невнимание или неуважение към дълга на реализацията на нашия Човешки потенциал се отразява болезнено и на нашата съдба, и на живота на хиляди други хора, независимо дали знаем за това, или не. Невежеството – третата и коренна причина за нашите болести и страдания, може кратко да бъде определено като самоидентификация на личността с физическото тяло. Вместо да обсъждаме защо самоидентификацията с тялото е гибел за творческата воля на личността, нека се замислим над следния факт: индивидът, погълнат само от собственото си физическо благополучие и удоволствия, е тежко бреме за околните и в крайна сметка – нещастие за самия себе си. Човекът, съзнателно или несъзнателно формирал се като материалист и потребител, ще бъде принуден да заплати висока цена – ще живее на фона на постоянен, потискащ и бавно разяждащ душата и личността му страх от смъртта. Нещо повече – всеки фиксиран върху своето тяло Човек на още по-дълбоко подсъзнателно ниво вече се смята за… частично мъртъв! Та нали това, в името на което той съществува – тялото, с всеки изминат миг се приближава към небитието… Такъв подсъзнателен фон създава в душата на материалиста условия за проява на всички тъмни инстинкти – гняв (тъй като той се гневи на себе си за своите неуспехи и заблуди), лъжа и насилие (тъй като оцеляването оправдава всичко), алчност и разврат (тъй като придобиването на все по-нови предмети и безкрайното стимулиране на чувствените възприятия му дават усещането, че е жив). Невежеството води до постоянно нарушаване на фундаменталните етически и космически закони, които материално ориентираният Човек предпочита да не знае и да не забелязва, за да не бъде изправен лице в лице със собствената си безпомощност. Индивидът, който не изпитва поне уважение към Великия Закон, който поддържа неговия живот, както и многото други животи, действа срещу себе си и срещу целия Космос. Може да се каже, че Вселената, която е най-великото от разумните Същества, не забелязва такъв Човек, тъй като той е скрит от творческото и поддържащото внимание на Космоса с непроницаема тъмна пелена, изтъкана от енергията на невежеството. Какво е ленивост? По-голямата част от хората, без да знаят точния отговор, познават прекрасно това състояние. Ленивостта е пасивно и дисхармонично състояние, при което дейността на висшите центрове на душата и съзнанието е потисната, а дейността на физическите и отрицателните психически центрове е подчинена на стремежа да се получи наслада без усилие. Ленивостта има и своята психологическа почва. Първо, ние се сблъскваме с липсата на активна и трансформируема позиция на личността[1]. Това е обосновано от страх от каквито и да е промени в собствената личност и неясна представа за това, защо въобще трябва да променяш себе си и собствения си живот. Ленивецът може да бъде оприличен на безразсъден плувец, който се е оставил на волята на течението на жизнената река и загива във водовъртежа, отказвайки се от движението. Затова, както и първите две причини, ленивостта се корени в незнанието и страха. Именно незнанието формира в нас страха от трансформация, а страхът, подобно на древен крилат змей, ражда в руините на душата, опустошена от ленивост и безсилие, своите чеда – хилядите пороци и страсти. И така, за човешкия живот се сбъдва пророчеството на Исая: „… И дворците й ще обраснат с тръни, а твърдините й – с коприва и репей; и тя ще бъде жилище на чакали, свърталище на камилоптици. И зверове пустинни ще се срещат с диви котки, и песоглавци ще си подвикват един другиму; там веди ще отдъхват и ще намират покой. Там ще свие гнездо хвърката змия, ще снася яйца, ще мъти малки и ще ги събира под сянката си; там и ястреби ще се събират един с други.” При внимателен поглед върху това и страшно, и поразително по своята сила и символична дълбочина пророчество става ясно, че „тръните”, „зверовете пустинни”, „песоглавците”, „ведите”, „хвъркатата змия” и „ястребите” са символично персонифицирани форми на човешкото страдание. В VІ век преди новата ера Буда Шакиямуни е формулирал универсална диагноза на Човечеството в така наречените „четири благородни истини”: съществуват страданието, причината за страданието, прекратяването на страданието и пътят за прекратяване на страданието. Осемте етапа от пътя на Буда за прекратяване на страданието (правилно мислене, правилна мотивация, правилна памет, правилна реч, правилна цел, правилно поведение, правилен начин на живот и правилна концентрация) напомнят рецепта, но само дотолкова, доколкото страдащият е готов действително да я приложи. Осеметапният път прекрасно се илюстрира от древния херметичен[2] закон: всяка добродетел разцъфтява в нашата душа, ако умът, паметта и вниманието постоянно са съсредоточени върху нея. Как може например да се практикува „правилна памет”? Означава ли това, че трябва да забравим някакви болезнени неща и да си даваме вид, че дадено събитие не се е случвало или може би просто трябва да се откажем от болката на миналото? Нито едното, нито другото, нито третото. Ще отделим три последователни етапа в работата с енергията на паметта. На първия етап ние просто променяме своето отношение към събитията от миналото, като ги изживяваме отново в процеса на съответната духовна практика. До такъв резултат ще ни доведат дадените по-натам „Самостоятелен духовен анализ” и „Изповед на умитото сърце” – практики, пряката задача на които е изчистване на паметта и на нашия кармичен поток от неасимилирани болезнени отпечатъци. Вторият етап ни учи да развиваме вниманието си и да фиксираме паметта си върху най-важните и свещени моменти от живота – вдъхновяващи преживявания; ситуации, които могат да бъдат наш вътрешен учител; прекрасни картини на природата или произведения на изкуството; дълбоки и възвишени моменти в общуването с ближните. На третия етап паметта, вниманието и съзерцанието се сливат в едно цяло. Това е „помнене”. Същността на такъв духовен процес-преживяване е в постоянното помнене, че ТИ СИ и си свързан с всички околни хора, същества и предмети от фината и незрима енергийна мрежа. Знанието, че в дълбините на нашата личност съществува чиста, първоначална и лъчезарна Природа, Истински „Аз”, а също така и интеграцията на това знание в нашето всекидневно мислене ни водят до проява на Първоначалната Природа и до пробуждане на задрямалите целебни сили. Виждаме, че център на вниманието на различни мистични традиции винаги са били Човешкото страдание и великите въпроси на душата. Вглеждайки се в панорамата на Ученията и Учителите, появили се на Земята в различно време и при различни обстоятелства, по неволя чувстваме трепет и благоговение пред това колко величествени и многообразни са проявите на Единната Истина, колко слято звучат гласовете на различни езици, с каква мекота и непоколебимо спокойствие е изпълнена речта на великите Синове на Бога! Древното учение за самостоятелното духовно лечение, обновено от нас и приспособено за мисленето и енергийните възможности на съвременния Човек, е ориентирано към преодоляване на четири коренни недъга на душата, намиращи се в основата на всяко страдание: липса на сила, неорганизираност на силовия потенциал, невежество и ленивост. В тези беседи ще използваме такива ключови понятия като „психическа процедура” и „духовна практика”. Тези понятия, толкова понятни за мистика, все още предизвикват недоумение у много хора. Понякога Човек, който цял живот се е смятал за атеист и материалист, изведнъж открива, че се е занимавал с медитация или йога, без да знае това… Когато например една моя позната, оперна певица, разбра за съществуването на мантра-йога[3] и за пръв път чу рядко срещан запис на мантрични звуци, с учудване си призна: „Ако това е медитация, аз се занимавам с нея от много години…” „Психическа процедура” наричаме акта на самостоятелно духовно-енергийно лечение, който има определена продължителност и етапност. Терминът „духовна практика” ни води до идеята за съзнателно и целенасочено взаимодействие на нашите вътрешни духовни сили, а така също и на силите, които съществуват извън нас. Тези беседи изцяло ще бъдат посветени на доказателството за съществуването на такива сили, за тяхната природа, а така също за начините да ги освободим от дълбините на нашата личност и да ги привличаме от околното пространство. Какво е общото между психическата процедура и духовната практика и в какво се състои тяхната разлика? Целта на духовната практика не винаги е преодоляване на някакъв недъг. Психическата процедура се превръща в духовна практика в случаите, когато практикуващият се освобождава от механичното отношение към изпълнявания метод и го разпознава като свещенодействие. Някои психически процедури могат да се сравнят с фармакологични препарати, тъй като правилното им изпълнение в конкретни случаи носи бързо и действително облекчение. Подобно сравнение обаче не трябва никого да ласкае – задачите на самостоятелното духовно лечение, на първо място, са нравствена еволюция на личността и ускорено решение на обременяващите я кармични обстоятелства. Тези беседи не са сборник с рецепти или ръководство за бързо постигане на комфортно състояние. И все пак, всеки Човек, който отговорно и точно изпълнява указанията за самостоятелно духовно лечение, ще може да забележи в своя живот, във възприятията, в мисленето и в енергийното си състояние решителна промяна към по-добро. Дадените тук методи са плод на дългогодишен целителски труд и наблюдения върху страдащите хора, а също така са резултат от синтеза на няколко автентични мистични традиции. В това е мотивацията и същността на Единното Учение – възсъединение на съкровения смисъл на всички Учения, водещи Човека към осъзнат и чист живот. Практиките са съставени и развити така, че всяка от тях може да се изпълнява и отделно, и в комбинация с други практики от тази книга, както и на фона на всяка друга самостоятелна духовно-психологическа работа. Подразбира се, че такава работа се извършва под ръководството на опитен наставник или в руслото на някаква древна традиция. В разясненията на всяка практика е посочено в какви именно случаи или жизнени ситуации тя е най-ефективна. Четирите древни недъга бавно, но неотклонно отстъпват пред събуждащата се от дълбините на нашето триединно същество сила. Правилното дишане ни дава пълноценен контакт с енергийните ресурси на Земята и Космоса. Релаксацията и медитативната концентрация дават мек и хармоничен ритъм на движението на жизнената сила. Невежеството и ленивостта постепенно губят власт над душата на Човека, стабилизирал своята практика и усетил вкуса на пречистването. Всичко това ни дава духовната практика, при условие, че сме искрени в своите намерения и сме постоянни в усилията, мотивацията на които се изяснява от следната аксиома на духовната психология: няма по-значим и по-плодотворен труд от труда, положен от нас за изчистване, укрепване и растеж на собствената ни личност. Когато забравяме това, ние преследваме илюзорни цели и гоним призраци… Като се опитваме на всяка цена да си доставим наслада и да избягаме от неприятните преживявания, все повече се отделяме сами от себе си и лекомислено губим това, което действително може да ни дари наслада и мир. Затова истинската система за самостоятелна духовна практика не присвоява някакви нови необичайни качества и не дава нещо, което никога не сме притежавали. Тя само ни връща към собственото ни Велико Начало, към Извора на Живота, който никога не сме преставали ДА БЪДЕМ. Духовният растеж и трансформацията на личността (а тях също можем да наречем „завръщане”) действително преобразяват човешкия живот. Често, когато погледнем назад, не можем да се познаем. Но това става не поради това, че сме станали други, а защото сме станали такива, каквито трябва да бъдем винаги – свободни, щедри и необусловени същества, предоставили своя живот като нива на Великия Орач – Духа. И в този велик смисъл, същността на самостоятелното духовно лечение се състои не в измененията, а в освобождаването на нашата личност от всичко, което тя никога не е била. Тази работа прилича на земеделската: първо – чистиш нивата от бурени; след това – ореш, сееш и посятото зрее; накрая – прибираш реколтата. Чистенето на бурените е освобождаването на душата от вкоренените пороци, обременяващите навици, страсти и стереотипи на мисленето. Разораването е постепенното смекчаване на душата и приготвянето й да приеме семената – идеите и ученията на безвременната Мъдрост, които по-късно ще бъдат разпознати от душата като нейна собствена неотменна и жива част. Зреенето на плода се осъществява в покой и безмълвие – така безмълвна изглежда есенната нива, на повърхността на която още не са се показали първите кълнове. Но там, долу, зърната вече са прорасли и са се устремили към светлината, проправяйки си път през почвата. Те наистина зоват Светлината, която Сама призовава към себе си от дълбините на Космоса тези тънки и крехки стъбълца. Така, отзовавайки се на гласа на Първоначалната Светлина и призовавайки Нейната неизчерпаема мощ чрез хиляди сили и подобия, расте Човешката Душа, подобна на Света и таяща в себе си целия Свят. Тогава Любовта, прогоненият властелин, се завръща на своя престол, а човешкият живот става възвание към светлината.
Зор Алеф
[1] Трансформируема и нетрансформируема позиция на личността – термини, въведени за обозначаване на подсъзнателната готовност на Човека за вътрешно развитие. Терминът „трансформируема позиция на личността” характеризира Човек, който съзнателно или несъзнателно чувства необходимост от духовна трансформация, стреми се да разшири своите жизнени възгледи, умее да слуша и да възприема нова информация. Съответно, „нетрансформируема” ще бъде такава позиция на личността, при която на Човека се струва, че притежава независим, оформен и статичен „Аз”, който вече не трябва да се променя или развива. [2] Херметизъм – общо наименование на цял сбор от древни мистични учения, основаващи се на Египетската Мъдрост и включващи в себе си Орфическото и Питагорейското учение, Кабала, Маздеизма, Шумероакадския мистицизъм и Християнския гносис.

Бюлетин

 

Запишете се за бюлетина и научете първи за нови издания и специални предложения!
* задължителни полета

Безплатна доставка

Всяка поръчка на стойност над 60 лв. ще бъде доставена до Вас напълно безплатно!

 

Количка

Количката е празна.

Най-продавани

Как да отглеждаме ПОЗИТИВНИ ДЕЦА в този  негативен свят

Как да отглеждаме ПОЗИТИВНИ ДЕЦА в този негативен свят

-30%
Цена: 9.80лв.
Каталожна цена: 14.00лв.
виж отстъпката
Отстъпки за вас
Цена: 9.80лв.
Каталожна цена: 14.00лв.
Отстъпка: 4.20лв. (30.00%)
Законите на парите

Законите на парите

-30%
Цена: 10.50лв.
Каталожна цена: 15.00лв.
виж отстъпката
Отстъпки за вас
Цена: 10.50лв.
Каталожна цена: 15.00лв.
Отстъпка: 4.50лв. (30.00%)

Намерете ни

 

Follow ikanhira on Twitter