Д-р Пол Хършку - “Хомеопатично лечение на деца - Детски Конституционални типове”

Хомеопатията ни помага да разбираме по-добре децата си, да знаем към към какви болести са предразположени те, кои части от тялото им са слаби и какви стресове да избягват. Някои деца имат силни страхове, други са прекалено чувствителни, трети са по-буйни...

Опознавайки детските конституции, родителите ще бъдат по-полезни на децата си, а лекарите лесно ще откриват хомеопатичните лекарства за малките си пациенти.

Въведение

През първите години на изучаване на хомеопатичната материя медика често препрочитах една и съща страница отново и отново, неспособен да разбера и запомня достатъчно информация за да я използвам с лекота. Късчетата информация често изглеждаха несвързани помежду си и по тази причина се запомняха трудно. По-късно, след многократно обмисляне на тези текстове, така че материята ми стана втора природа, аз бях способен да ги разгледам от друга перспектива и да забележа трудно различими модели. Например, ако систематизираме хронологично най-значимите материи медики ще открием, че те съответстват на еволюцията на самата хомеопатия. Първите написани материи медики съдържат предимно доказвания, систематизирани по отношение на различните части на тялото. Всъщност те представляват списък от симптоми. Въпреки липсата на проникновение, тъй като те произтичат от често повтаряни преживявания на много хора, тези книги осигуряват нещо безценно за практикуването на хомеопатична медицина: суровия материал, от които бъдещите хомеопати могат да градят. Лекарите четат тези материи медики, започват успешно да прилагат лекарствата и записват своите открития. Следващото поколение материи медики са съставени от тези постоянно нарастващи записи на клиничен опит, добавени към старите списъци от симптоми.

В края на деветнадесети век най-после някои материи медики съдържат главно клиничен опит и малко друга информация. Например „Водещите симптоми” на Херинг и „Материя Медика” на Кент са богати съкровищници на клиничен опит и като такива са много ценни. Книги като тези предоставят по-скоро по пълно знание за това как лекарствата да бъдат прилагани в практиката, отколкото теория. Тази трансформация от първичните данни към практични сентенции чрез процес на анализ и събиране на собствен и на други хомеопати опит продължава и днес с написването на модерни материи медики, които често съдържат оскъдна теория, но голямо количество експериментално познание. Все пак още липсва нещо важно: материи медики, които описват живо цялостни синдроми, цели симптомни комплекси, каквито се виждат при реалните пациенти и обикновено се лекуват в практиката днес. Заех се с материала за тази книга с тази мисъл наум и се опитах да го представя по начин, който е лесно достъпен за читателя. Вярвам, че тази книга и книгите, следващи този принцип, представят следващата необходима стъпка в бъдещата еволюция на материя медика. Тази книга е има за цел да помогне и в решаването друг проблем на съществуващите материи медики: оскъдицата на теоретична, експериментална или всякакъв друг тип хомеопатична информация, отнасяща се за деца. Обикновено лекарствата са описани предимно в контекста на възрастните, оставяйки големи празнини или несигурна информация в литературата по отношение на децата. Опитите да се приложи това знание по отношение на бебе или дете са разочаровали много хомеопати, включително и мен. Често ще откриваме, че предписваме единствено въз основа на ключови симптоми, което е нежелателно, защото ключовите симптоми не отразяват адекватно тоталността на изявените симптоми и подлежащите слабости при подрастващите. Тъй като не можем да разпознаем напълно картината на лекарството на детето заради наличните непълни описания, ние се заблуждаваме и понякога сме несигурни в своето предписание. Тази ситуация е особено неприятна, защото много голям брой от хомеопатичните пациенти са деца и е трагична, тъй като ранното и правилно хомеопатично лечение на децата може да допринесе много за правилното им развитие и да им осигури по-добро здраве като възрастни. Борланд е поставил началото на каузата на педиатричната материя медика с една малка лекция, „Детски типове”, публикувана като монография по материя медика за лечението на деца. Тя съдържа кратки компилации от ключови симптоми, върху които можем да предписваме полихрестите. От тези първи стъпки в началото на двадесети век насам не са направени големи крачки в полето на педиатричната материя медика. За голям мой късмет (макар понякога да мислех, че е нещастие), съвсем рано в моята кариера като хомеопат, попаднах в много натоварена практика, която обслужваше стотици деца. Затрупан от непрекъснатия поток педиатрични случаи, аз се опитвах да намеря симилимума с инструменти и квалификация, несъответстващи на задачата. Проблемите ми намаляха след като започнах да откривам вярното лекарство чрез внимателно наблюдение, дълги часове на изучаване и с божията благословия. Поглеждайки назад забелязах, че в безброй случаи вярното лекарство евентуално бе откривано без прибягване до наличната информация в която и да е материя медика. Говорейки с колеги открих, че много от тях като мен се бореха с тази педиатрична дилема и мечтаят за помагало, което да направи по-лесна тази част от хомеопатичната практика. Пристъпих към събирането на информация от многото успешно излекувани случаи в моята и на съпругата ми практики, която е изложена в тази книга. Най-голямата ми надежда е, че другите хомеопати ще добавят това познание към техния собствен опит и това ще прерасне в изработването на сериозна и много полезна педиатрична материя медика. С тази книга исках да постигна две неща: първо, да помогна в запълването на пропуските в педиатричната материя медика и второ, да напиша материя медика, каквато аз самият бих искал да чета. Според мен такава книга би трябвало да описва синдромите точно както се срещат при реалните пациенти. При описване на психологията, тя трябва да представя поведенчески профили на пациенти не на теория, а точно каквито се виждат при посещението в кабинета, допълнени с всичките им съпътстващи изяви и действия. При описване на физическите симптоми, тя трябва да описва как в действителност са представени индивидуалните заболявания. Студентът или практикуващият да не са принудени да запомнят списък от напълно различни симптоми или съвкупности от симптоми, които да отговарят на седящият пред тях пациент; трябва да може да се прочете цялостното състояние на пациента, точно както е представено в практиката. Реших да се концентрирам по-скоро върху осем лекарства – Calcarea carbonica, Lycopodium, Medorrhinum, Natrum muriaticum, Phosphorus, Pulsatilla, Sulphur и Tuberculinum, отколкото върху по-разширена или изчерпателна селекция, въз основа на едно просто откритие: тези осем лекарства покриват конституционалния симилимум в почти осемдесет процента от случаите в общата педиатрична практика. Реших, че написването на книга, която ще помогне на други хомеопати да научат тези лекарства много добре и ще им позволи да излекуват най-малко осемдесет от сто случая лесно, ефикасно и с увереност е по-важно от представянето на по-голяма, подробна книга, която ще разводни информацията, която в моята практика съм открил, че е съществена. Има най-малко тридесет други лекарства, които също са дълбоко действащи конституционални лекарства в детската популация, но всички те са много по-рядко използвани от включените в тази книга. В хомеопатичната литература има три главни източника на симптоми: доказвания, отравяния и клинично потвърдени симптоми. Доколкото знам това е първата книга, която е посветена изключително на третия източник – клиниката. Написах всяка глава с толкова пълна клинична картина, колкото можах, така че да не отхвърлим вероятно лекарство просто, защото въпросен симптом не е бил приписван преди на това лекарство. Изключих материал, който не бе наблюдаван лично в многобройните случаи в практиката ми, дори този материал да беше нещо, което смятах, че е теоретично важно за тези лекарства. Освен това не добавих симптоми извън моят опит, макар те да са описани доста обширно в други книги. Тъй като съм най-заинтересован от клиничния опит при самите пациенти, аз започнах да поправям своето копие на Реперториума на Кент като променях степента на лекарството и добавях нови рубрики, отразяващи това, което виждах в кабинета си. Разбирам, че в бъдеще това може да стане горещо дебатирана тема, но е процес, който започна преди много време и трябва да продължи. Ако материя медика стане по-съвършена, тези нови открития трябва да бъдат отразени и в Реперториумите. Реперториумът има две основни цели: първо, да документира показателни за лекарствата симптоми и второ, да помага на хомеопата в откриването на правилното лекарство за даден пациент. Макар да изглежда, че тези две неща са едно и също, това не е така. Ако сме най-заинтересувани от пациента всички книги трябва да се превърнат в инструменти, персонализирани чрез добавяне или премахване и показващи извървеният от практикуващия път през страниците. Накрая трябва да направим своя версия на Реперториума, която да отразява действителния клиничен опит. Както отбелязах има поне тридесет други лекарства, за които бих искал да пиша. Тъй като тези типове са много по-рядко срещани от лекарствата, включени в тази книга, а и нито аз, нито моите колеги сме видели стотици случаи от всеки вид, все още не е възможно да бъде написана клинична материя медика за тези лекарства. В момента аз съм в процес на съпоставяне на клиничните наблюдения на много хомеопати и съставяне на жива картина на всяко от тези лекарства с цел бъдещо публикуване. Поглеждайки назад към процеса на написване на тази книга продължават да ме удивяват две мисли за естеството на хомеопатията. Първо, колко фантастично е наистина, че хомеопатичното лекарство може ефективно да лекува на толкова много нива. Второ, колко е прекрасно, че шепа от тези лекарства могат да направят толкова много. Въоръжен само с тези няколко лекарства, хомеопатът може да изпълни най-дълбоката си мисия: да помогне в оздравяването и да предотврати боледуване по най-бързият, сигурен, неувреждащ и дълготраен възможен начин. Някои бележки за формата на книгата: Реорганизирах секциите на материя медика по начин, който е по-лесен за използване и следване при четенето на книгата. Секциите са както следва: Умствено-емоционални характеристики, Сън, Световъртеж, Физическа симптоматология, Треска Общи физически характеристики, Бележки за бебетата, Схема и Потвърждаващ списък. Поставих „Сън” непосредствено след секцията „Умствено-емоционални характеристики”, защото по-голямата част от това, което исках да напиша за съня засягаше емоционалното състояние на детето, така че изглеждаше подходящо да поставя тези секции една до друга.

Физическата симптоматология разделих в четири основни секции:

„Глава”, „Тяло”, „Опорно-двигателна система” и „Кожа”. Областта на главата включва подсекциите „Глава”, „Очи”, „Уши”, „Нос”, „Лице”, „Уста”, „Гърло” и „Шия. Секцията „Тяло” съдържа „Дихателна система”, „Храносмилателна система” и „Урогенитална система”. Секцията „Опорно-двигателна система” включва подсекциите „Гръб” и „Крайници”. Секцията „Кожа” обикновено е най-кратката, концентрирана само върху самата кожа. Започнах подсекцията „Тяло” от секцията „Физическа симптоматология” с Дихателната система, скъсвайки с традицията. Традиционно е симптомите в материя медика да се представят в низходящ анатомичен ред, започвайки с главата и продължавайки надолу с тялото. Когато обаче стигнах до описанието на гърлото, трябваше да направя избор: дали да наблегна на фаринкса и хранопровода и след това да сляза към тялото и да опиша храносмилането или да обърна внимание на фаринкса и хранопровода и слизайки към тялото да опиша дихателната система. Естествено в началото приех, че трябва да следвам предшествениците си и да започна с храносмилането. При препрочитането на педиатричните заболявания, които бях описал открих, че съм имал да кажа много за фаринкса и ларинкса, но много малко за хранопровода. След като започвах с описването на горните дихателни пътища беше уместно подсекциите да бъдат подредени в логичен ред, така че след подсекциите „Гърло” и „Шия” аз продължих с „Дихателна система”. При новото препрочитане открих, че това подреждане е по-добро с оглед на включеният в книгата материал. След общите физически симптоми за всяко лекарство включих някои бележки в специална секция за бебетата за по-лесна справка. Това е направено единствено с учебна цел. Ако лекуваме бебе първо трябва да се отнесем към основната част от текста, тъй като тя е по-богата на информация. В края на описанието на всяко лекарство съм включил кратко и схематично резюме. Понякога, докато четем много страници материал започваме да се изгубваме във всички тези детайли, особено ако за нас хомеопатията е нещо ново и все още не сме схванали по-общата картина, въз основа на която диагностицираме и предписваме. Адекватното философско разбиране е съществено за осмисляне, структуриране и даване на приоритет на информацията, например кои симптоми са най-съществени и че предписанието трябва да се базира върху тях. Тези концентрирани резюмета са замислени като помощ за начинаещите и трябва да служат за скелет на познанието, който да бъде облечен с информацията в основната част на главата. Обратно, читателят може да пожелае да направи справка в тази финална секция за да направи повторна проверка на симптоми, които в главата са посочени за опорна точка при поставяне на диагнозата. След прочитане на книгата практикуващият може да се отнася към тази секция за лесна справка докато интервюира пациента и да се връща към основната част на текста за по-пълна информация относно специфични синдроми. Също така съм добавил потвърждаващ списък на симптоми, който следва схемата в края на всяка глава. Това са пунктовете, които трябва да бъдат проверени във всеки случай, след като бъде избрано дадено лекарство. Колкото повече от тези главни точки са силно потвърдени от пациента, толкова по-вероятно е лекарството да бъде ефикасно. Постарал съм се да представя колкото е възможно повече обективни симптоми. Симптомите, които лесно можем да наблюдаваме често бързо водят до правилното лекарство. Описанието на портрети заема голяма част от книгата, но също така те представят и главните аспекти на снемането на случая като цяло, илюстрирайки още веднъж верността на старата поговорка „Добре снетият случай е наполовина излекуван”, когато я приложим към изкуството на хомеопатичната медицина. Читателят трябва да има предвид също, че в цялата книга с изключение на случаите, в които полът е упоменат специално, симптомите се отнасят еднакво и за момчетата и за момичетата. Информацията, написана на тези страници бе събрана в нашите кабинети. Моята съпруга Ейми Ротенбърг, доктор по натуропатия, води половината от нашата обща практика и допринесе с голям брой случаи и наблюдения. Трудно е да се определи кой пръв е забелязал определена характеристика, така че книгата е написана стандартно в първо лице. Въпреки, че текстът се отнася само до мен, трябва да се подразбира „ние”. Пълното заглавие на Реперториума на Кент е „Реперториум по Хомеопатична Материя Медика”. Пълното заглавие на Материя Медика на Кент е „Лекции по Хомеопатична Материя Медика”. Пълното заглавие на Материя Медика на Бьорике е „Джобен наръчник по Хомеопатична Материя Медика, включващ Характерните и Водещи Симптоми на Всички Лекарства”, девето издание. (Тази книга често се озаглавява или споменава като „Материя Медика с Реперториум”.) Пълното заглавие на Материя Медика на Херинг е „Водещи Симптоми в Нашата Материя Медика”.