"Как да се справяме с хора, които ни вбесяват"от Пол Хоук

Съдействие, уважение и любов

В края на краищата отношенията, които търсим у другите са съдействие, уважение и любов. Те варират в различна степен, според това колко всеотдайни могат да бъдат тези, с които ни предстои да изясним взаимоотношенията си. Най-малкото изискване, което имаме към другите, е обикновеното съдействие. Ако ръцете ни са заети с покупки, ние се надяваме някой да бъде така добър да ни отвори вратата на излизане от магазина. Ние очакваме вежливо отношение и едва ли с това се налагаме над другите. Уважението изисква почтеност. Когато споделим с някого тайната си, ние се надяваме той да бъде достатъчно почтен, за да я запази. Ако дадем на заем колата си на приятел, той или тя не биха се възползват безочливо от нашата услуга като навъртят няколкостотин мили, преди да ни я върнат. Даже и да сме силно изкушени да злоупотребим с гласуваното ни доверие, уважавайки другите, ние очакваме да се отнасят с грижа и към собствеността ни. Любовта изисква най-голямата отдаденост. Ние очакване лоялност от тези, които обичаме, искаме да заемем първото място пред всички останали. Всички печалби да бъдат споделени с нас, не с някой друг. Животът да е изпълнен с внимание специално за нас, не за някой друг. Още по-големи са очакванията от любовта, когато нечий живот е застрашен. Ако една жена е готова да даде на своя партньор единия си бъбрек, можем да бъдем сигурни, че тя го обича и че не би направила това за който и да е.

Трите правила на отстояването- За да приложим това поведение във взаимоотношенията ни с хора около нас, трябва да следваме три правила.

Първо, ако някой направи нещо добро за вас, отговорете му и вие с добро. Така се отблагодаряваме за желано поведение и навярно то ще бъде повторено. Позитивното затвърждаване е научно доказан метод за обучаване на деца и животни. Няма причина това да не е така и за възрастните.

Второ, ако хората се отнасят с лошо към вас и не го осъзнават, намерете подходящия момент да го обсъдите с тях. Не се ядосвайте. Обърнете и другата буза. Извървете още една миля и простете седемдесет пъти по седем, както казва Библията. Това е вторият и надявам се последен път, когато ви съветвам да използвате разумните доводи като начин за преодоляване на фрустрацията. До този момент вие имате любящо поведение, изразено чрез търпение и разбиране. Но да предположим, че лошите действия се потретят. Каквото и да ви струва, не обяснявайте отново защо сте фрустриран. Трябва да разберете, че човекът очевидно е незрял или неуравновесен и няма да му се слушат пак вашите обяснения. Повтарянето на оплакванията многократно ги учи да не ви приемат насериозно. Вместо думите, сега е моментът да използвате действията.

Трето, ако са постъпили с вас зле за трети път, разговорът не е помогнал, направете нещо също толкова дразнещо в отговор. Но трябва да бъде без гняв, вина, съжаление, страх от отхвърляне, страх от физическа травма или страх от финансова загуба. Докато не съумеете да контролирате горните шест емоции, вие няма да можете да отстоявате вашата позиция. Например, ако се разгневите на контролиращ маниак, вие му давате правото и той да използва гняв. Неизбежният резултат е конфликт. Ако изпитвате вина, когато сте строг, вероятно ще отстъпите пред тези, които искате да промените.

Управител на магазин за машини уволнил млад работник заради закъснение; после обаче като се размислил за финансовата загуба на семейството, почувствал се толкова виновен, че му се извинил и оставил случката само с още едно предупреждение. Излишно е да казвам, че младият служител набързо си дал сметка как да се справя със заплахата от уволнение. По същият начин действа и чувството на съжаление. Майката, която иска да накаже невъзпитаната си дъщеря като й забранява да отиде на танци, може да изпита жал, докато напуска стаята й и с насълзени очи, сподавен плач в гласа, със свити от поражение рамене, да се откаже от решението си и да й даде още един шанс. Ако се боите да не бъдете отхвърлен, то тогава отново ще ви е нужна твърдост. Ейми искаше да научи съпруга си да си слага нещата на място, особено мокрите хавлии, панталони и чорапи. Това я карало да се чувства домашната прислужница в къщи. Обаче, щом си позволила да го критикува, той се отдръпвал и дни наред се държал отчуждено. Държанието му било любезно, но много студено, а точно това я плашело. Едва по време на нашите консултации тя проумя, че има пълното право да изисква уважение от него и че не е нужно да се разстройва толкова в периодите на неговото отчуждение. Тя се научи да бъде по-издръжливата от него през тези периоди и накрая можеха спокойно да обсъждат проблема за поделянето на домакинската работа в къщи.

Дотук се спрях само върху първите четири състояния: гняв, вина, съжаление и страх от отхвърляне.

Те най-лесно се поддават на контрол и най-малко трябва да ни е страх от тях. Не така обаче стоят нещата с последните две: физическа и финансова заплаха. При сблъсък с подли и злобни хора, които могат да ни наранят, най-доброто, което можем да направим в случая, е да отстъпим. Същото се отнася и за финансови манипулации. Често правим онова, което контролиращите маниаци искат, защото се боим за нашата физическа и/или финансова сигурност. Става това, което шефът каже, или пияният съпруг. Естествено най-добрата защита, която имаме, е да избягваме опасните хора от една страна, а от друга – да изкарваме достатъчно пари, за да не зависим от тях. Специални препоръки Когато имате работа с обсесивно-компулсивен тип, бъдете готови за битка. Ако вашият фрустратор не е овластена фигура (работодател, полицай или хулиган), реагирайте адекватно на такива хора, веднага щом осъзнаете, че те са от типа на контролиращите. Не чакайте прекалено дълго, преди да се противопоставите, иначе те ще свикнат да ви заповядват.

Веднъж дойде при мен жена за консултации, която се оплакваше от диктаторските маниери на съпруга си. Тя долавяла господарския му нрав, още докато се срещали като гаджета, но проявявала търпимост. Той разбрал, че тя е пасивен тип, точно такъв, какъвто търсел. Естествено той не се променил и след сватбата. Точно обратното, станал толкова силен и властен, колкото му харесвало. След като сте обсъдили веднъж-дваж нещата с вашия волеви фрустратор, кажете си „стига толкова” и направете план как да се държите следващият път, когато той/тя стане непоносимо властен. Ако обикновено закъсняват за среща, накарайте ги и те да ви чакат. Ако се държат грубо, докато сте на гости, предупредете ги, че ще си тръгнете и ще ги оставите там. Ако подобни тактики не действат, увеличете натиска, създайте им трудности. Ако и това не помогне, засилете вашето лошо поведение с една степен всеки път, когато фрустраторът се прояви. Ако и от това нищо не излезе, опитайте друго наказание – или се откажете и приемете положението без негодувание. Ако се изморите и от това, може би ще се почувствате добре като се разделите за няколко дни, или за няколко седмици. Това са най-препоръчваните стратегии, когато си имате работа с натрапчив хулиган. Все пак внимавайте, защото в повечето случаи нещата могат да станат доста опасни. Такава е цената, която трябва да платите, за да разрушите старите навици на контролиращите маниаци.

Раздялата в един брак може да бъде постигната по четири начина:

• Прекратявате интимните отношения и живеете с партньора си като с брат или сестра. • Напускате доброволно дома си за няколко дни, седмици или месеци.

• Получавате законна раздяла. (Ако сте женени, това ви осигурява цялата финансова защита, която сте имали по силата на брачния договор).

• Развеждате се.

Справяне с ревността:

Техниките за справяне с ревниви хора варират според степента на тяхната неуравновесеност. В най-лошия случай развръзката е раздяла или развод – освен ако не изберете и не търпите робското съществуване. Да се надяваме, че дори най-опасният ревнивец няма да откаже разговор по този проблем. Дори и без изгледи за подобрение, струва си да опитате. Медикаментите остават последен вариант, който може да помогне на делюзионното състояние. Що се отнася до по-малко ревнивите, професионалната помощ може да помогне, но най-вече и вашето отношение към тях. Например, бихте могли да разясните на вашия ревнив партньор, че всеки е по-малоценен от другите в някое отношение: в края на краищата кой може да бъде толкова идеален, че никой да не може да го засенчи? Помогнете им да отхвърлят притеснението, че винаги трябва да изглеждат най-добре, да бъдат най-добрите любовници, най-добре облечените и най-забавните. Това просто е невъзможно. Можете също така да уверите своя партньор, че срещите с приятни хора рядко водят до раздяла или развод. Всички ние редовно срещаме привлекателни хора, но не напускаме автоматично нашия партньор. Доказателството за това е фактът, че ревнивецът не ви е напуснал и вие сте все още заедно. И най-накрая, напомните им, че ако бъдат отхвърлени от партньора си, ще ги боли само толкова, колкото те позволят. Всеки иска да бъде обичан, но възрастният, за разлика от детето, може да се справи и без любов. Децата не бива да растат без любов. Докато ние възрастните със сигурност можем да се справим без нея месеци или години дори, ако загубим партньора си.

Стратегии за справяне с ревнивците:

Сега няколко думи за вас, жертвата на ревнивия партньор. Това са някои от най-добрите стратегии, които можете да използвате, за да им помогнете да се променят.

• Първо, не им позволявайте да ви атакуват с въпроси. Когато ви попитат защо сте закъснели с десет минути, дайте един или два отговора. Нормално е хората, които държат един на друг, да са загрижени за тези, които обичат. Ако обаче въпросите продължават, ви препоръчвам да не отговаряте, защото това ще предизвика само нови въпроси. Със сигурност на ревнивите хора няма да им е приятно подобно поведение. Обаче това е най-добрият начин да действате, тъй като каквото и да правите ще бъде още по-неловко. Като не отговаряте, можете да очаквате силен гняв, но въпреки това има вероятност подобно поведение да отшуми. Обратното, отговаряте ли подробно, това ви носи облекчение, но пък засилва навика на ревнивеца да ви разпитва.
• Второ, не променяйте поведението си, за да угодите на желанията на ревнивите хора. Помнете, че тази ревност е техен проблем, не ваш. Не вие ги правите ревниви, те го правят. Затова защо трябва да се променяте? Бихте ли изпили вие аспирина, заради главоболието на някой друг? Истината е, че ако не показвате внимание към околните, ревнивите партньори се успокояват. Но щастливи ли сте от това? Взаимоотношенията процъфтяват, само когато и двамата партньори могат да задоволят своите най-дълбоки желания и нужди. И помнете, ревнивците имат повече нужда от вас, отколкото вие от тях, освен ако и вие не сте един от тях.

Справяне с тийнейджъри контролиращи маниаци

За да се справите с контролиращи маниаци, които са собствените ви деца, трябва да сте запознати с борбата за надмощие. На младежите често им дотяга да спазват заповедите на родителите си. В повечето случаи те следват нашите правила и не ни отговарят дръзко. Понякога обаче, особено по време на ранното юношество нашите мили и щастливи дъщери и синове показват изненадващо неподчинение.

В рамките на две седмици най-приятното 14-годишно дете може да се превърне в трудно и непокорно чудовище. В този случай става дума за борбата за надмощие. Това, което се опитват да докажат тези деца е, че те са по-силни от възрастните. Родителите и учителите обаче са убедени, че те са най-силните: те са по-големи, по-силни, по-мъдри и имат повече пари, затова естествено е да вярват, че със сигурност ще спечелят всеки спор с малко и зависимо момче или момиче. Кой тогава е по-силният? Децата. Защо? Защото не ги е грижа за последиците от техните действия. Не ги е грижа дали ще имат слаби оценки в училище. Университетът е далечни години напред. Много по-забавно е да бъдеш недисциплиниран. Заповядайте им да учат и те ще гледат през прозореца цял ден. Предупредете ги за лошото влияние на неподходящи компании и те ще се срещат с тях в училище. Ще пушат скришом и в крайна сметка, ще ви победят, за да ви покажат по безброй начини, че не сте по-силни от тях. Липсата на опит им пречи да видят опасностите, които ги дебнат в бъдещето; това въобще не ги интересува. Да ги оставим ли тогава да лъжат, да крадат, да спорят с нас и да не се подчиняват? Разбира се, че не! Но не можем винаги да ги караме да се държат благоразумно като им натякваме за проблемите, с които скоро ще трябва да се справят. Вместо това, по-добре да си признаем, че не можем да ги накараме да действат разумно и ако предпочитат да са неразумни, няма как да ги спрем. Но затова пък, ще ги оставим да понесат последиците от своите действия, щом това са си избрали. Ако откажат да си напишат домашната, оставете ги да се изложат в час. Може би, ако повтарят едни и същи грешки, без да им натякваме за тях, те ще премислят спокойно и ще започнат да приемат живота и училището насериозно. Оставят лампите пуснати, когато тръгват на училище? Развъртаме крушките, разглобяваме лампата и оставяме всички неща така върху леглото. И не казваме нито дума. Детето не иска да търпи закопчан предпазния колан, докато колата се движи. Отбиваме колата встрани, спираме и чакаме. Когато коланът отново е закопчан, без да казваме нито дума, потегляме отново. Да видим как ще работи това? Вместо да се опитваме да очакваме да изпълняват нашите заповеди, без да се борим с тях, оставяме ги да преценят сами и да се научат да живеят с последствията. Ако те не им харесат, винаги могат да го направят по предложения от нас начин. С колкото по-малко напрежение постигнем това, толкова по-добре…