История на Бъдещето

Код: RAZ001
История на Бъдещето
Описание

173 стр. м.к 'История на бъдещето” показва свят, който е коренно различен от нашия, но не толкова далечен и недостижим. Неговият едноличен властелин си е поставил задача да спаси човечеството от грешките, които то е правело до сега чрез.... тотален контрол над живота и съзнанието му. Неговите противници се съпротивляват на тази негова стратегия. Според тях знанието е ключът към мира и спокойния живот. Върли противници, мразещи се от дъното на душата и съзнанието си, те целят едно и също нещо... но чий метод е по- правилен?

 

Share

  • Тегло: 0.100 кг
-30%
Цена: 4.20лв.
Каталожна цена: 6.00лв.
Отстъпка: 1.80лв. (30.00%)
Брой:
Изпрати на приятел Добави в списъка с желания
Глава Първа
(В която Филип Крумов
се връща от конференцията)
„ ...Решенията, които взе тази конференция, са от жизнено важно значение за развитието на събитията в Близкия изток. Европейските държави, с изключе-ние на Англия този път казаха единодушно НЕ. Но остават най-важните въпросителни, ще има ли война, за какво ще е този път и дали САЩ са в състояние да се справят само с Лондон, като съюзник, срещу вече обединения и по-сигурен във военно и политическо отношение арабски свят.”
Филип Крумов натисна бързата комбинация за за-пазване на документ на лаптопа и сваляйки очилата си, се облегна назад в креслото на самолета. Чувс-тваше се като смазан, не беше спал повече от 35 часа, отразявайки може би най-важното събитие в полити-ческия живот на годината. Дори и на десетилетието – Първата среща на Християнската Конфедерация.
Тя бе организирана от САЩ в отговор на рокади-те, които се случиха през последните няколко месеца в Близкия изток. Мюсюлманските държави като по чудо се обединиха и Лигата уверено вървеше към превръщането си в единен арабски съюз. Този преход не беше станал безкръвен, което и даваше основание на САЩ да му се противопостави в ролята си на све-товен полицай.
Въпреки всичко, той беше добре подготвен, във всяка от 22-те държави от Лигата е бил подготвян план за въвеждане на единен общ ред, като „недру-желюбните” управници бяха свалени и в страните им бе наложен диктат. След около едноседмични изклю-чително кръвопролитни размирици превратът беше осъществен и сега арабският свят си стъпваше на краката. „Който е учил история знае, до къде са стиг-нали арабите преди, сега могат да стигнат и до Ва-шингтон, трябва да им бъде оказан решителен от-пор!”. Това беше най-излъчваната част от изявление-то на президента на САЩ.
Наследникът на Джордж Буш младши определено беше по-ерудиран и активен в своите действия, но страхът или по-скоро предубеждението, което изпит-ваше Старият свят към Америка, все още не се беше изпарило. След управлението на втория Буш, стане-ше ли дума за терор и отпор, хората се обръщаха в друга посока, не желаейки да обръщат внимание. Много лидери и видни хора по Земното кълбо обви-няваха Америка, че е изиграла ролята на катализатор за реакцията, обединила Арабския свят, а доста от тях, обаче, виждайки надигащия се облак от изток, поддържаха мнението, че САЩ страдат от синдрома на “лъжливото овчарче”. Но всички единодушно гле-даха на Вашингтон като на втори Константинопол, а и както вървяха нещата, историческата съдба на два-та града щеше да е сходна.
След като разтърка изморените си очи, Крумов се огледа. Всички наоколо спяха, само лампичката на стюардесата в края на коридора светеше. Докато от-разяваше случките от срещата на лидерите, младият журналист не усещаше никаква умора, цялото му същество беше съсредоточено да попие всяка дума, да я запомни, за да я включи в поредната дописка или телефонен разговор. И той като всички с надпис „Press” на пропуските се опитваше въз основа на тази информация да предвиди какво ще стане в бъдеще. Ситуацията беше толкова напрегната и несигурна, като че ли конференцията обърка нещата още пове-че... не, повече не можеше да мисли за това.
Енергията, която пулсираше в него изчезна ведна-га щом седна в мекото кресло на самолета. Въпреки това направи кратък разбор на най-важните подроб-ности от това, което беше видял и чул. Знаеше, че в редакцията го чака кръстосан разпит първо от глав-ния редактор на вестника, който сега беше на вълна „ново оборудване” и въпреки, че Филип и повечето от младите му колеги от отдела бяха на „ти” с техно-логиите, а и обичаха да остават в офиса да си правят „нощни” турнири на компютърни игри и бе естестве-на нуждата от мощни и скъпи машини, списъкът кой-то му предложиха, предизвика бурна реакция от не-гова страна:
– Какви са тия работи? С толкова пари прави ли се добра техническа база?! Искате да получите по-големи премии през есента, така ли?! Марш оттука, магарета такива! – Да, този човек беше абсолютен антипод на шефа, който гледа да скатае някое друго евро, като поръча по-евтини дискове. Не случайно вестникът преуспяваше и се издаваше из целите Бал-кани, на български, румънски, сръбски и гръцки език. Когато получи поканата за стаж там, Крумов вдига луд купон в блока, в който живееше и го обърна с главата надолу. Съседката Петрова – строга жена на възраст, винаги със стегнат кок на главата, беше из-пила няколко чашки алкохол, а след това си изгубила ченето някъде, това не я отказа от опитите да свали един от състудентите на Филип.
Оттогава беше минала почти година и той си бе изградил сериозна репутация във вестника. Първият му голям материал беше плод на чиста случайност. Той седеше в едно от баровските Софийски заведе-ния, взел заплата и премия, чакаше една девойка да се появи. Момичето закъсняваше вече с половин час и започваше да му става скучно, когато в заведението влезе един от онези „добре облечени бизнесмени”. Това нарицателно много харесваше на журналиста, беше много точно – тези хора са си добре облечени, а и се занимават с бизнес, това, че търгуват с човешки души е само подробност. „Straightly business baby, straightly business” , изплува при тази мисъл текстът на някаква песен, появи се и сега в самолета.
Пет минути по-късно срещу този бизнесмен бе из-вършено покушение, той лежеше тежко ранен и единствено инстинктът беше накарал Филип, навеж-дайки се, да избегне куршумите и пак той беше при-чината да извика линейката бързо, за да може да спа-си пострадалия. Беше го срам да си признае, но като гледаше отдалечаващата се медицинска кола, се по-чувства като убиец, беше помогнал на човек, който отнема живота на хора, повечето от които деца, за да пуши пури и да виси в тузарски кафета. След една седмица този човек повика Филип при себе си в бол-ницата и му даде едно сърцераздирателно интервю, в което едва ли не описа цялата престъпна мрежа в страната, направи го по начин, който постави поли-цията в шах и я принуди да вземе мерки по въпроса.
Финалните думи на мафиота бяха: „Аз съм жив труп, бях на дъното и на върха, време е някой да сложи ред, щом утре няма да ме има, нека този някой бъда аз!”. „Колко трогателно”, помисли си тогава Филип, когато след два дни научи вестта, че босът е убит му стана мъчно, отиде на погребението му. Ин-формацията, която получи тогава беше толкова обе-миста, че се наложи да направи цяла поредица от ста-тии във вестника. Тя обхващаше връзките на мафията не само в България, но и техните краища при съсед-ките й, така започнаха да гърмят като китайски бом-бички една след друга големи и малки риби.
Няколко месеца след това Филип беше придружа-ван от охрана, а редакциите на вестника и неговите клонове бяха под постоянен и засилен предпазен контрол. За всеобщо учудване нямаше атаки срещу медията, но пък Ангелов – главният редактор задово-ли поредната си мания, сега из цялата му къща висят пистолети, пушки, арбалети и всякакво друго оръ-жие.
От този момент всякакви хора се обаждаха на Фи-лип, за да се изповядат, един самоубиец, който иска-ше да скочи от моста „Чавдар”, настояваше да говори с него, само като видя, че идва, слезе от парапета и му разказа как жена му го напуснала, защото не мо-жел да я задоволи.
Спомняйки си това, Крумов се усмихна и отново се пренесе към конференцията. Там беше видял най-могъщите хора на планетата да седят един срещу друг и да се джафкат като разбеснели се болонки. Личностите, управляващи световните нации, винаги усмихнати, ако не то с каменни лица, се бяха проме-нили съвсем. Изправени, със зачервени очи си кре-щяха през кръглата заседателна маса, изпъкналите вени по слепоочията им пулсираха и на леко приглу-шената светлина правеха вида им зловещ.
Логично беше да има огромно напрежение и все-ки гледаше да спаси своята черга от пожара, беше ясно, че е нужна обща позиция, но страха от опарва-не, предизвика сериозни конфликти, които доведоха до нещо като маратон по политика. Започнала в къс-ния петъчен следобед, конференцията завърши в ранните часове на понеделник. Краят й бе планиран за 2 часа след обяд в неделя, но поради нажежената обстановка дискусиите се проточиха с повече от 18 часа. В края на краищата се стигна до консенсус между държавите – да не се оказва решителна помощ на САЩ и Англия и да се води умерена политика спрямо обновената Арабска лига.
Филип едва сега разбра защо тези хора стоят на-чело на народите си, сигурно не бяха спали повече от 48 часа, а по-голямата част от тях бяха прекарали в срещи, тайни преговори, пресконференции, дискусии и диспути. Под огромно напрежение, чак след края на кошмарните си „почивни” дни, те си позволиха да покажат само част от умората, която бяха натрупали. Тя личеше единствено в погледите им, когато се от-тегляха с лимузините си към летището, за няколко пъти отменяните полети. Но в тях се четеше не успо-коението от вече загърбено препятствие, а тревога от това, което очакваха, че ще последва.
Сигурно беше, че те вече правят планове за бъде-щето, още на конференцията се бяха формирали две групировки – “славянска” и „католическа”. Интере-сен беше коментарът на един журналист от Берлин: „Отново сме в онова положение, в което принципни противници ще трябва да застанат един срещу друг, за да се изправят срещу надвисналата заплаха”.
Страните, които отказаха помощта
си на „латини-те” се съюзяваха, не за да вземат участие в евентуал-ната бъдеща война, а за да могат да използват поли-тическата тежест на съюза си и чрез нея да успеят да отклонят арабската ярост от себе си. „А какво ще стане, ако арабите спечелят войната? Няма ли отново да поискат Виена?”, тези думи, изречени от руския външен министър, прозвучаха странно от първия ди-пломат на държава, която традиционно поддържа до-бри отношения с арабския свят, явно вече нищо не бе същото.
Филип погледна към лаптопа си, беше се включил скрийнсейвърът, който редуваше снимки на 2рас, се-га си спомни с точност и от коя песен бяха онези ду-ми, които се появиха в съзнанието му преди малко. Поколеба се, дали да послуша малко музика, за да се отпусне или направо да затвори очи. Не, по-приятно ще му бъде да послуша. Беше забелязал, че едно от малкото неща, което е в състояние да го избави от кошмарите му бяха песните на 2рас.
Най-честият му кошмар го пренасяше в бъдещето и показваше лицата на негови познати. Един от тях беше станал лекар, измислил ваксина за грип, която също като вируса мутира и така е адекватна на всич-ките разновидности на болестта. Друг беше станал гениален програмист, който беше успял да пренесе компютърната технология до подсъзнателното ниво на човешкия мозък, което помогнало не само на тех-нологиите, но и на учените в много области. Когато питаше за себе си, отговорът беше винаги един и същ: „Ти умря, а гробът ти е някъде там”.
Може би беше детинско, но Филип искаше да бъ-де запомнен, сигурно затова се беше захванал с жур-налистическата професия. Психоаналитикът му беше казал, че страда от несигурност, която може да пре-расне в параноя и му беше предписал някакви хапче-та за лечение. На излизане от кабинета му, журналис-тът си помисли „Как може едно хапче да ме направи по-сигурен? Или е сгрешил диагнозата, или иска да свърша в някоя токсикология”. Изхвърли зелената рецепта и от този ден се захвана още по-сериозно със спорт, по-късно започна да се интересува по-задълбочено от психология и философия, искаше му се да се открие лек за своята несигурност.
Случайно в един нощен клуб чу песента “California Love”, хареса му текстът и много скоро си набави песните на изпълнителите й, откри че думите на 2рас са идеалното решение за неговото състояние. Успяваха по някакъв чуден начин да го успокоят. Единственото, което му беше неприятно беше, че то-зи велик, според него, певец и философ беше загинал, преди да се запознае с творчеството му, но „Смъртта прави хората велики”, каза си журналистът като пре-глеждаше списъка с песни в mp3 плейъра си. Включи опцията за случайно избиране, затвори лаптопа си, изключи лампичката над креслото си и се отпусна. За последен път хвърли поглед към светлинката в края на коридора, затвори очи и зачака да започне песента.
„Staring at the world trough my rearview…” мело-дията от ремиксираната класика на Фил Колинс беше една от любимите му, а текстът беше изключително силен. Самолетът леко се разклати „турбуленция”, каза си Филип и се намести по-удобно в креслото си. Самолетът се раздруса за втори път, третият трус бе-ше толкова силен, че за малко не изхвърли журналис-та от седалката му, осветлението в салона се включи, хората се оглеждаха сънени и недоволни от това, че почивката им е прекъсната.
„Through the intermissions search your heart for a plan…” стюардесата влезе в салона пребледняла, ки-слородните маски паднаха върху ошашавените глави на пътниците. Някои крещяха, други гледаха с празен поглед, трети търсеха нещо в илюминаторите, една съвсем млада двойка се беше прегърнала, момчето успокояваше момичето, галейки го по главата и шеп-нейки нещо в ухото му. Възрастният човек до него, напомнящ изключително много на Фридрих Ницше гледаше спокоен, дори в погледа му се долавяше ве-села нотка.

I’m seeing nothing but my dreams coming true
While I’m staring at the world trough my rearview

Едната от стюардесите започна да успокоява хо-рата, да им казва да сложат коланите и да им показва как правилно се слага маската. Другата притичваше зад завеската, викайки нещо на неразбираем за Фи-лип език. Последно раздрусване, шумът от външната среда ставаше непоносим, дори заглушаваше песента

Go on baby scream to God, he can’t hear you.
I can feel your heart beating fast cause it’s time
to die

Младият журналист инстинктивно се вкопчи в облегалките на креслото си и слушайки песента, се отпусна назад. Не се беше подготвил за неизбежното, сега го интересуваха не толкова кошмарите, не си беше представял смъртта по този начин – бърза. Ми-слеше, че тя ще дойде бавно, ще го изяжда малко по малко, докато не го остави съвсем слаб и съкрушен пред факта, че умира.

I can feel it coming in the air tonight, Oh Lord
I’ve been waiting for this moment, all my life, Oh Lord
Can you feel it coming in the air tonight, Oh Lord

Дали заради песента или заради повишаващото се ниво на вибрациите, идващата смърт, а може би от комбинацията им, адреналинът в кръвта на Филип се повишаваше и скоро щеше да избие през слепоочията му...................................

Бюлетин

 

Запишете се за бюлетина и научете първи за нови издания и специални предложения!
* задължителни полета

Безплатна доставка

Всяка поръчка на стойност над 60 лв. ще бъде доставена до Вас напълно безплатно!

 

Количка

Количката е празна.

Най-продавани

Законите на парите

Законите на парите

-30%
Цена: 10.50лв.
Каталожна цена: 15.00лв.
виж отстъпката
Отстъпки за вас
Цена: 10.50лв.
Каталожна цена: 15.00лв.
Отстъпка: 4.50лв. (30.00%)
Кучета продавачи

Кучета продавачи

Цена: 12.00лв.

Намерете ни

 

Follow ikanhira on Twitter